Луи Ленорман скача с парашут от кулата на обсерваторията в Монпелие, 1783 г. Рисунката е правена стотина години по-късно - в края на XIX века –
На 26 декември 1783 г. младият френски физик Луи Себастиян Ленорман извършва документиран успешен скок със саморъчно направен парашут от покрива на едноетажна сграда в Париж. Въодушевен от успеха той скача от от шпила на обсерваторията в Монпелие пред тълпа, в която е и балонистът Жозеф Монголфие.На Ленорман приписват въвеждане на термина „парашут”: от гръцкото para (против) и френското chute (падане). Той виждал предназначение на изобретението си при спасяване на хора от горящи сгради.
Преди това през същата година 26-годишният младеж скача от дърво с два модифицирани чадъра. Веднага след това усъвършенства известния повече от 100 г. парашут на Фауст Верначио, като го прави не само по-надежден, но и по-красив. Парашутът на Ленорман представлява твърд (дървен) конусообразен купол със спускащи се по периметъра върви.
За съжаление липсва подробно описание на парашута. Знае се обаче, че е имал квадратна форма с размер 14 фута (почти 5 м.). И след като е от дърво, той е имал не малко собствено тегло, падащо върху Ленорман при приземяване.
Според съвременни експерти площта на дъсчения парашут от 25 кв. м. е съвсем недостатъчна за скокове от по-голяма височина, като обсерваторията в Монпелие. Повече от половин век съществува установена норма за площ на основните парашути от поне 56 кв. м. и на резервните минимум 40 кв. м. Така че Ленорман би трябвало да получи поне леки травми. Единствено присъствието на Монголфие гарантира достоверност на съобщението, направено преди 230 г.
Ленорман обаче не е мошеник и авантюрист. За него е останала достатъчно автентична информация. Роден е в Монпелие през 1757 г. в семейство на часовникар. През 1775-1780 г. изучава физика и химия под ръководството на Лавоазие и на Бертоле в Париж, където остава да работи в администрацията, отговорна за селитрата. На тази длъжност той придобива научни знания за производството на барута.
След връщането си в Монпелие той работи в магазина на баща си, навлизайки в интелектуалното общество на града и започва своите експерименти с парашутите. Преди скока си от кулата на обсерваторията, той направил експерименти с животни.
След тези обществени демонстрации Ленорман се посвещава на създаваната наука за „чистата технология”. За тази цел той става монах-картезианец, тъй като манастирът в Саис край Кастр му дава възможност да продължи своите „светски изследвания”. По време на Френската революция той е принуден да се откаже от своя духовен сан и дори да се ожени, като преподава технология в колежа в Алби. През 1803 г. заминава за Париж, където започва работа в бюрото за акцизите към финансовото министерство. В този период той печата статии в технически списания и патентова байдарка (лодка с двулопатно весло), за часовник монтиран на операта в Париж и обществена система за осветление. Между 1822 и 1837 г. издава 20-томен „Технологичен речник”.
На стари години напуска семейството си и се връща към религиозен живот. Умира на 80 г. в Кастр. В удостоверението за смъртта му е посочена професия „професор по богословие”, тъй като терминът „технология” по това време е твърде авангарден.
Неговото дело в областта на парашутизма е продължено от французи. На 3 юни 1785 г. въздухоплавателят Бланшар хвърля от балон куче с парашут. А на 22 октомври 1797 г. Андре-Жак Гарнерен сам скача с парашут от балон от 700 м. височина над парка Монсо и се приземява успешно, посрещнат от ликуваща публика. Той обучава в това рисковано начинание и свои близки, като неговата племенница Елизабет Гарнерен извършва около 40 скока и е първата парашутистка в света.
/По материали в интернет/
Преди това през същата година 26-годишният младеж скача от дърво с два модифицирани чадъра. Веднага след това усъвършенства известния повече от 100 г. парашут на Фауст Верначио, като го прави не само по-надежден, но и по-красив. Парашутът на Ленорман представлява твърд (дървен) конусообразен купол със спускащи се по периметъра върви.
За съжаление липсва подробно описание на парашута. Знае се обаче, че е имал квадратна форма с размер 14 фута (почти 5 м.). И след като е от дърво, той е имал не малко собствено тегло, падащо върху Ленорман при приземяване.
Според съвременни експерти площта на дъсчения парашут от 25 кв. м. е съвсем недостатъчна за скокове от по-голяма височина, като обсерваторията в Монпелие. Повече от половин век съществува установена норма за площ на основните парашути от поне 56 кв. м. и на резервните минимум 40 кв. м. Така че Ленорман би трябвало да получи поне леки травми. Единствено присъствието на Монголфие гарантира достоверност на съобщението, направено преди 230 г.
Ленорман обаче не е мошеник и авантюрист. За него е останала достатъчно автентична информация. Роден е в Монпелие през 1757 г. в семейство на часовникар. През 1775-1780 г. изучава физика и химия под ръководството на Лавоазие и на Бертоле в Париж, където остава да работи в администрацията, отговорна за селитрата. На тази длъжност той придобива научни знания за производството на барута.
След връщането си в Монпелие той работи в магазина на баща си, навлизайки в интелектуалното общество на града и започва своите експерименти с парашутите. Преди скока си от кулата на обсерваторията, той направил експерименти с животни.
След тези обществени демонстрации Ленорман се посвещава на създаваната наука за „чистата технология”. За тази цел той става монах-картезианец, тъй като манастирът в Саис край Кастр му дава възможност да продължи своите „светски изследвания”. По време на Френската революция той е принуден да се откаже от своя духовен сан и дори да се ожени, като преподава технология в колежа в Алби. През 1803 г. заминава за Париж, където започва работа в бюрото за акцизите към финансовото министерство. В този период той печата статии в технически списания и патентова байдарка (лодка с двулопатно весло), за часовник монтиран на операта в Париж и обществена система за осветление. Между 1822 и 1837 г. издава 20-томен „Технологичен речник”.
На стари години напуска семейството си и се връща към религиозен живот. Умира на 80 г. в Кастр. В удостоверението за смъртта му е посочена професия „професор по богословие”, тъй като терминът „технология” по това време е твърде авангарден.
Неговото дело в областта на парашутизма е продължено от французи. На 3 юни 1785 г. въздухоплавателят Бланшар хвърля от балон куче с парашут. А на 22 октомври 1797 г. Андре-Жак Гарнерен сам скача с парашут от балон от 700 м. височина над парка Монсо и се приземява успешно, посрещнат от ликуваща публика. Той обучава в това рисковано начинание и свои близки, като неговата племенница Елизабет Гарнерен извършва около 40 скока и е първата парашутистка в света.
/По материали в интернет/
Няма коментари:
Публикуване на коментар