петък, 26 април 2013 г.
Малка следобедна тренировка
От тренировката с летящи чинии няма никакъв фотоматериал. Затова пък тренировката по авио беше обект на скромно фотографско внимание.
събота, 20 април 2013 г.
петък, 19 април 2013 г.
20 април. 137 години от Априлското въстание
На днешната дата:
Честваме 137 години от Априлското въстание – смята се, че именно това въстание е преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство. Всичко започва на 14 април стар стил), когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април / по стар стил/ Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо“, с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя, която слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.
Международен ден на свободния печат.
От www.manager.bg
- През 1792 г. Франция обявява война на Австрия, което слага начало на поредица Революционни войни.
- През 1841 г. във Филаделфия Едгар Алън По публикува „Убийство на улица Морг”, смятан за първия криминален разказ.
- През 1846 г. в Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник „Български орел”.
- През 1876 г. избухва Априлското въстание, насочено срещу османското владичество в България.
- През 1935 г. започва да функционира автобусният транспорт в София.
- През 1940 г. в САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп.
- През 1941 г. по време на Втората световна война, Втора българска армия окупира Беломорска Тракия.
- През 1943 г. започва избиването на евреи във Варшавското гето.
- През 1968 г. Deep Purple правят първия си концерт в градчето Таструп, Дания.
- През 1972 г. „Аполо 16” каца на Луната.
- През 1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест, при завръщането си от който, два дни по-късно, загива.
- Празници и събития:
Международен ден на свободния печат.
От www.manager.bg
четвъртък, 11 април 2013 г.
12 април.Преди 52 години...Пътят на една мечта
На 12 април 1961 година един човек преодолява границата между Земята и Космоса. Този човек - Юрий Алексеевич Гагарин, е военен пилот със скромен произход, който получава невероятния шанс да остане в историята като първия космонавт.
След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети.
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат.
След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети.
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.
вторник, 9 април 2013 г.
На днешната дата, 10 април
четвъртък, 4 април 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)